Наистина хубава статия, която ме върна в прекрасните спомени от концерта миналата година.

Всичко в онази вечер беше незабравимо.
И като четях след това отзиви относно това, че не се разбирали песните му, не контактувал с публиката, и едва ли не е трябвало да каже „Здравей, България!“ в началото, ми стана смешно колко силни са наистина думите му

You walk into the room
With your pencil in your hand
You see somebody naked
And you say, „Who is that man?“
You try so hard
But you don’t understand
Just what you’ll say
When you get home
Because something is happening here
But you don’t know what it is
Do you, Mister Jones?

„Ballad of a Thin Man“ дойде точно преди биса, в цялата си тежест.
За последните три песни (Like a Rolling Stone, Jolene и Blowin’ in the Wind) с моите приятели отидохме до оркестрината и мисля, че това беше най-хубавото чувство в живота ми. Сякаш всички други в залата също бяха там. Дано дойде пак!

Съобщи за обидно съдържание

Изключително доволна съм, че на сцената излезе същият Боб, който прави каквото си иска и знае защо, а не някой приучен на определено държание „музикант“.
Това е най-доброто ревю на концерта, което сам чела до сега. Изглежда само RS и авторката на статията са наясно с Боб до колкото е възможно; останалите вестници/списания знаят само как да му даржат сметка!
Само жалко, че пропусна Knockin on heaven’s door; май не я изпълнява много напоследък.

Съобщи за обидно съдържание

Да, и на мен ми липсваха някои парчета, особено All Along The Watchtower и The Times They Are a-Changin’, но пък един концерт не може да стигне за почти 50 годишна кариера.

Всъщност различните, страни, променени до неузнаваемост аранжименти бяха това, което прави концерта незабравим. Никой не може да направи по-добър кавър на Дилън от самия Дилън.

Съобщи за обидно съдържание