Артистичните амбиции понякога са смърт за режисьорите. Средностатистическата публика се прозява на филма ти. А критиците, тия копелета, все гледат да охулят дълбоките ти стремления, сякаш в дързостта ти се крие грехът на високомерието. През 1968 г. Стенли Кубрик първоначално е бил посечен, задето се цели така високо с 2001: Една одисея в Космоса, сега признат за класика.

За наше и за свое щастие сценаристът и режисьор Терънс Малик следва собствените си строги правила. Последното нещо в будното му съзнание е да се поддаде на боксофис модите. Дървото на живота е едва петият филм, който 67-годишният Малик режисира за четири десетилетия. Но също като предшествениците си (Опасни земи, Райски дни, Тънка червена линия и Новият свят), и той поднася истини, които не се преглъщат лесно. Никой зрител с истински интерес към потенциала на киното не би и помислил да го пропусне.

Привидно историята е обикновена. Също като родения в Тексас Малик, младият Джак О’Браян (забележителният дебютант Хънтър Маккракън) отраства близо до Уако през 50-те. Баща му – Брад Пит в една незаличимо силна роля – отглежда Джак и по-малките му братя Ар Ел (Ларейми Еплър) и Стив (Тай Шеридан) с желязна дисциплина, очевидна дори в редките по-емоционални мигове. Бащата е съкрушен от собственото си усещане, че не е постигнал достатъчно, и Пит деликатно ни дава възможност да почувстваме болката му. Нежност момчетата търсят от майка си, надарена с родителска чистота от блестящата Джесика Частейн. Малик разглежда съдбите им през призмата на порасналия Джак (Шон Пен постига много за такова кратко име), архитект в Хюстън, разтърсен от семейната трагедия – смъртта на единия си брат.

Сценарият съдържа малко думи, като разчита само на зрителните впечатления, за да предаде връзките между едно семейство и цялата вселена, изтъкана от Александър Деспла с откъси от Бах, Брамс и Малер. От изначалната кал и вулканична лава изниква животът под формата на динозаври, хищници и първобитни хора. Дъглас Тръмбул, работил за 2001 на Кубрик, е консултант по ефектите и ги вплита органично в разказа. Но именно операторът Емануел Любецки свързва интимната история с космическата, създавайки чудеса от светлина и сянка. И раят, и адът, и суровата природа, и целебната благодат имат място в изковаването на света, както го вижда Малик. Разбира се, той се изхвърля. Повечето пророци го правят.

Дървото на живота засенчва високобюджетните рибки гупи, плаващи из мултиплексите. Пада им се! Заснет с окото на поет, филмът на Малик руши старите основи и дръзва да посегне към звездите.

Питър Травърс