Ззеленият фенер е новият наръчник как не бива да се правят филми по комикси, освен ако не искаш да се издъниш докрай. Плоски ефекти, самодоволни актьори, тромав сценарий и глупава режисура – какво става тук, по дяволите?

Раян Рейнълдс докарва много добре на вид Хал Джордън, безразсъден тестов пилот, нает от интергалактическите сили Зелените фенери да пази света от злото – в случая от Паралакс, бивш зелен фенер, обладан от жажда за власт.

Комиксът е адаптиран от четирима сценаристи, които, освен че не заслужават да бъдат споменати, съвсем невярно загатват, че Хал е първият човек фенер. Моля? През 1940 г. художникът Мартин Нодъл и писателят Бил Фингър създават първия като железопътния инженер Алън Скот. Хал не се появява в комикса преди 1959 г.

Досадни подробности. Виж сега, нямаше да ми пука за тях, ако екранният Зелен фенер имаше собствен енергиен източник. Но дори и режисьорът Мартин Кембъл, който направи чудеса в новия Казино Роял през 2006 г., не успява да вдигне на крака този екранен труп.

Ето за какво става дума. Хал се кефи да си играе със зеления си пръстен, който му дава безкрайни сили. Той полита из галактиката и се среща с 3600 миротворци фенери. Рейнълдс сменя патентованата си крива усмивка с решителна квадратна челюст, спира да флиртува със сладката пилотка Каръл Ферис (Блейк Лайвли е декоративна, нищо повече) и осъзнава, че съперникът му в романтичните дела, ученият маниак Хектор Хамънд (Питър Сарсгард) е командван от Паралакс, който кара очите на Хектор да пожълтяват, главата му да се раздува и гнева му да избухва. Това е невъзможна роля, но Сарсгард я играе наистина и придава на филма известна доза гравитация. Нищо друго не успява да се задържи в ума или сърцето ти. Хал твърди, че единственият враг на един зелен фенер е страхът. И мисълта за продължение на този безсрамно бездушен холивудски продукт доста ме плаши.

Питър Травърс