За четвърти път през последните осем години Джони Деп бърка в личното си ковчеже със съкровища, високодоходния проект, наречен Карибски пирати. Деп си изкарва прехраната, перчейки се наоколо като капитан Джак Спароу – ролята, която му донесе първата от три номинации за Оскар. Трябва да си актьор, за да се преструваш, че няма нищо ново около този пиратски крал с очна линия и раста прическа.

Новото за В непознати води е режисьорът. Роб Маршал (Чикаго) замества Гор Вербински, който постави на екран първите три епоса, и съвсем похвално орязва излишествата. Със своите 137 минути четвъртите Пирати са най-късите досега. Първите три части – съответно 143, 151 и 169 минути – очевидно бяха твърде раздути. Маршал има и по-лека ръка. Забавно е, че и Джак, и старият му враг Барбоса (славният Джефри Ръш) търсят митичния Извор на младостта. Ако въобще има проект, който се нуждае от неговата живителна струя, в момента четеш именно за него.

И все пак Маршал не може да прави чудеса или да бутне къщата, построена от продуцента Джери Брукхаймър. Добре е, че режисьорът успява да запълни празните ниши на Орландо Блум и Кийра Найтли с Иън Макшейн като отвратителния пират Черната брада и сочната Пенелопе Крус (бременна по време на снимките) като огнената му дъщеря. И внимавай за смразяващо разиграната триизмерна атака на русалките, още по-страховити с подчертаните си зърна. Хубав нюанс, Disney. Но много преди средата новите Пирати затъват в повтарящите се екшън сцени и глупавата непоследователност, която потопи и предшествениците им. Маршал заслужава подкрепа за това, че отново връща “шоуто” в пиратския бизнес. Но истината е, че се опитва да разкраси едно гигантско лайно.

Питър Травърс