Какво става, когато едно хлапе с камера открие, че реалността надскача и най-зловещите му фантазии за извънземни? Отговорите ще откриеш в Супер 8, чудовищна ретро лента с детско сърце, неспирно феноменално въображение и ослепителни ефекти в излишък. Сценаристът и режисьор Джей Джей Ейбрамс и продуцентът Стивън Спилбърг точат директно от целулоидните ти сънища, за да изковат тотален домашен филм – творение, създадено да те уплаши до смърт и може би да спаси света. Изглежда логично режисьорът на последния Стар Трек да се съюзи с виртуоза зад Близки срещи от третия вид и Война на световете. Ейбрамс е едва на 15, когато две десетилетия по-възрастният Спилбърг, впечатлен от Супер 8 [стар формат за домашно кино] филмите на хлапето, го наема да сложи в ред 8-милиметровите филми, заснети от самия него като тийнейджър. В известен смисъл и двамата не са от този свят, а манията по научната фантастика им е в ДНК-то.

Поставен в един град в Охайо през лятото на 1979 г., Супер 8 смесва забавната нотка на Дяволчетата (по сценарий на Спилбърг) с тръпката на паралелните вселени от сериалите Изгубени и Експериментът. Отритнатите тийнейджъри от филма ги свързват хормоните и нуждата от общуване. Новакът Джоъл Кортни е страхотен като 14-годишния Джо Ламб – момче, покрусено от смъртта на майка си и емоционалното отсъствие на баща си (Кайл Чандлър), местен заместник-шериф.

Снимането на филми е убежище за Джо. Но той не е движещата сила зад камерата. В тази роля влиза Чарлс (огненият Райли Грифитс), който измисля филма им за зомбита. Джо отговаря за специалните ефекти. Мартин (Гейбриъл Басо), Престън (Зак Милс) и Кари с шините на зъбите (Раян Лий) се правят, че следват лидера.

Новата в този момчешки клуб е Алис (Ел Фанинг), момичето мечта, което Чарлс привлича за главната женска роля, надушвайки таланта й безпогрешно. Алис е калена в сблъсъците с баща си (Рон Елдард), който хваща чашката, след като се разделя с майката на момичето. Фанинг, която озари Somewhere на София Копола, блести тук още по-ярко. Нищо чудно, че Чарлс и Джо така си падат по нея.

Моментите от типа “Каквооо?!” започват с железопътна катастрофа, която се разразява със звукова и визуална ярост. После ще видим същата сцена, но като на запис с камера Супер 8. Контрастът е зашеметяващ. Успя ли да забележиш чудовището, което изпълзя от останките на влака?

Ейбрамс и Спилбърг невинаги вадят най-доброто у другия. Шаблонните кадри с деца, които учудено се взират в небето, трябваше да отмрат още през 1991 г. с Хук. Ейбрамс пък има склонността да вкарва сюжетни обрати, които не водят наникъде (привет, Изгубени). Въпреки всичко Супер 8 улучва набелязаните цели. Сърцата ще ускорят пулса си, дланите ще се изпотят. Но нищо не действа без човешката връзка. Съществото, което помля Манхатън в продуцирания от Ейбрамс Чудовищно (2008), нямаше душа. В Супер 8 Ейбрамс те кара да ти пука.

Питър Травърс