Имало едно време един баща вдовец (Ерик Бана), който гледал дивата си дъщеря Хана (Сирше Ронан) в далечната финландска пустош и я учел да ловува, да се бие и да убива като наемник. Със социалното общуване не били на висота. Сега, вече 16-годишна, Хана е изложена на опасностите на истинския свят и на злата вещица Мариса (Кейт Бланшет, превъзходна) – агентка на ЦРУ, която споделя тъмни тайни с таткото на Хана.

Така започва приказката, скоростна като светкавица, подплатена със суров екшън и с електронни бийтове от хипнотичния саундтрак на Chemical Brothers. Даровитият британски режисьор Джо Райт се е специализирал да те изкарва от равновесие. Райт, заради чийто филм Изкупление Ронан бе номинирана за Оскар, изковава от сценария на Дейвид Фар и Сет Локхед сюрреалистична басня за кръв и разкаяние. Ронан е истинска вълшебница и сцените й с отличния Бана се врязват до кокал. Докато Хана е преследвана из Европа, надявайки се да се намери с баща си в Берлин, наблюдаваме как актрисата открива себе си. Забавната, твърде кратка случайна среща с английско семейство на почивка дава на Хана възможност да поговори за момчета с дъщеря им (Джесика Бардън) и почти да претрепе един младеж, който си позволява да помръдне. Но когато Хана се сблъсква с миналото си, филмът заприличва на нещо, което никога не си гледал. Бих го нарекъл нокаут.

Питър Травърс