Момичетата командват света. А кой командва момичетата? През по-голямата част от миналото десетилетие отговорът беше Бионсе Ноулс. В епохата на естрогена, когато жените окупираха основните сцени на поп музиката, Бионсе е примадоната, дивата на дивите: момичето с най-фънкарските песни, с най-блестящите танци, комбиниращи Боб Фос с хип-хоп, и, както заяви и Кание Уест в прословутата си изцепка на наградите на MTV, с най-великия клип на всички времена.

Бионсе е такава природна стихия, че понякога забравяш за скрития й коз: тя си е леко откачена. Не точно като най-голямата си конкуренция Лейди Гага. (Да облече половин месарница за някоя церемония не е в неин стил.) Лудостта й е чисто музикална – крайно особеният начин, по който синкопира вокалите си, странните мелодии, които пуска върху сурови бийтове, невероятната комбинация от рап напереност, привидна госпъл набожност и старомодна шоубизнес шарения. Откачеността й изплува в песни като “1+1” – баладата, с която започва новият й албум. Началото напомня непретенциозен инди рок – няколко китарни мотива и дискретен орган. И остава общо взето там, докато Бионсе пее влудяваща мелодия, стенейки и виейки за уюта на любовта – и секса.

Това може да се окаже и най-странният й албум – 4 е мащабно поп издание с мегабюджет, в което гостуват най-големите звезди (Кание Уест, Андре 3000), композитори и продуценти (Трики Стюарт, Дрийм, Дипло, Раян Тедър, Даян Уорън). И в същото време е ексцентричен – и подчертано личен и чудат – като всичко, което Суфян Стивънс би записал в стаята си.

Бионсе е направила кариера, налагайки нови моди, и в 4 тя изоставя актуалните продуцентски трикове. Няма евродиско тупалки, а в много песни дигиталните бийтове са заменени с живи инструменти. Половината песни са балади, но в музикалната смес са забъркани най-различни елементи: класически соул, хард рок, реге, поп за зрели хора. Бионсе кани и нигерийската афробийт легенда Фела Кути, което може би обяснява настръхналата брас секция в “Countdown” или “End of Time”, чийто боен бийт натяква само една заповед: “Кажи, че никога няма да ме оставиш!”

Тази песен, както и много други в 4, е разпалена чувствена ода за моногамната любов. Бионсе е звезда от цяло едно десетилетие, но сега тя е 29-годишна омъжена жена и звучи точно като такава; при това любовните песни, които пее, въобще не са по-малко секси, защото са отражение на реалността. “Има добри и лоши моменти в тази любов./ Имам много да науча от тази любов./ Въпреки доброто и лошото все още изпитвам любов” – стене тя в “Countdown”.

Обаче има и слаби моменти като “I Was Here”, вятърничава балада на Даян Уорън, накисната в самохвалство в стил “My Way”: “Бях тук,/живях, обичах,/ бях тук, направих/ всичко, което исках.” Пее го с авторитет, но звучи не на място. Бионсе е дива, но не е самовлюбена. Прекалено е заета с други неща: да пее, да танцува, да следва музата си, да обича мъжа си, да управлява света.

Джоди Роузън