Подобно на Massive Attack, и Magnetic Man са англичани, които вземат една сравнително малка ъндърграунд сцена – в случая мощния басов звук на дъбстепа – и я представят на широките маси. И Бенга, и Скрийм, и Артуърк са издавали добри албуми, като главозамайващите инструментали тук (“Mad”, “K Dance”) са точно от вида, който кара хора с разширени зеници да викат “ебаси лудницата”. В песните с гост вокалисти звуковата драма е смекчена, за съжаление. Само бонус ремиксите – чуй яката преработка на “Perfect Stranger” на Кейти Би – удовлетворяват очакванията за добър фюжън.

Уил Ермес