Шестият албум на този секстет от Тексас ни въвежда в “долината на смъртната рокендрол сянка” с изпълнения със страдание вой на фронтмена Уил Шеф върху мачкащ бийт. Предишните им албуми залагаха на по-буквален подход, но I Am Very Far е наситена с халюцинации руутс музика: “We Need a Myth” е постлана с барокови струнни, “Hanging From a Hit” прелива от ехо, а “Rider” и ударното пиано в нея са идеални за галопа на някой конник на Апокалипсиса. През цялото време смисълът се изплъзва. От Far става ясно само, че се задава нещо истински зло. И това, че не можеш да видиш очертанията му, прави албума още по-зловещ.

Джей Едуард Кийс